Какую бы вы ни разбирали тяжбу, поступившую от собратьев ваших, живущих в своих городах, — будь то дело об убийстве, законе, заповедях, установлениях и правилах, предостерегайте3 их, чтобы они не совершили греха пред ГОСПОДОМ, чтобы не пал гнев на вас и на ваших собратьев. Поступая так, вы не сотворите греха.4
всѧ́кѹю ра́спрю, ѩ҆́же прїи́детъ къ ва́мъ, бра́тїй ва́шихъ ѡ҆бита́ющихъ во градѣ́хъ свои́хъ, междѹ̀ кро́вїю кро́ве, и҆ междѹ̀ повелѣ́нїемъ и҆ за́повѣдїю, и҆ ѡ҆правда́ньми и҆ сѹдба́ми, разсѹди́те и҆̀мъ, да не согрѣша́ютъ гд҇еви, и҆ не прїи́детъ гнѣ́въ на ва́съ и҆ на бра́тїю ва́шѹ: та́кѡ твори́те и҆ не согрѣши́те: