Когда настало время Есфири, дочери Аминадава, дяди Мардохея, который взял её к себе вместо дочери, — идти к царю, тогда она не просила ничего, кроме того, о чём сказал ей Гегай, евнух царский, страж жён. И приобрела Есфирь расположение к себе в глазах всех, видевших её.
Е҆гда́ же и҆спо́лнисѧ вре́мѧ є҆сѳи́ри дще́ри а҆мїнада́ва, бра́та ѻ҆тца̀ мардохе́ова, (и҆́же поѧ́лъ ю҆̀ себѣ̀ въ дще́ре мѣ́сто,) вни́ти ко царе́ви, ничто́же престѹпѝ ѿ си́хъ, ѩ҆̀же заповѣ́да є҆́й є҆ѵнѹ́хъ храни́тель же́нъ: бѣ́ бо є҆сѳи́рь ѡ҆брѣта́ющаѧ благода́ть пред̾ всѣ́ми зрѧ́щими ю҆̀.