И вот, женщина Хананеянка, выйдя из тех мест, кричала Ему: помилуй меня, Господи, сын Давидов, дочь моя жестоко беснуется.
И҆ сѐ, жена̀ ханане́йска, ѿ предѣ҄лъ тѣ́хъ и҆зше́дши, возопѝ къ немѹ̀ глаго́лющи: поми́лѹй мѧ̀, гд҇и, сн҃е дв҃довъ, дщѝ моѧ̀ ѕлѣ̀ бѣснѹ́етсѧ.