Библия » Елизаветинская Елизаветинская Библия

2 Царств 12 2-я Царств 12 глава

1 И҆ посла̀ гд҇ь наѳа́на про҇ро́ка къ даві́дѹ. И҆ вни́де къ немѹ̀ (и҆ речѐ є҆мѹ̀: ѿвѣща́й мѝ, царю̀, нн҃ѣ сѹ́дъ се́й:) и҆ речѐ є҆мѹ̀: два̀ мѹ҄жа бѣ́ста во є҆ди́нѣмъ гра́дѣ, є҆ди́нъ бога́тъ, а҆ дрѹгі́й ѹ҆бо́гъ:
2 и҆ ѹ҆ бога́тагѡ стада̀ бѧ́хѹ и҆ бѹ́йволи мно́зи ѕѣлѡ̀,
3 ѹ҆ ѹ҆бо́гагѡ же ничто́же бѣ̀, но то́кмѡ а҆́гница є҆ди́на ма́ла, ю҆́же стѧжа̀ и҆ снабдѣ̀, и҆ вскормѝ ю҆̀, и҆ возрастѐ съ ни́мъ и҆ съ сына́ми є҆гѡ̀ вкѹ́пѣ: ѿ хлѣ́ба є҆гѡ̀ ѩ҆дѧ́ше и҆ ѿ ча́ши є҆гѡ̀ пїѧ́ше, и҆ на ло́нѣ є҆гѡ̀ почива́ше, и҆ бѣ̀ є҆мѹ̀ ѩ҆́кѡ дще́рь:
4 и҆ прїи́де нѣ́кто съ пѹтѝ къ мѹ́жѹ бога́томѹ, и҆ не восхотѣ̀ взѧ́ти ѿ ста́дъ свои́хъ и҆ ѿ бѹ́йволицъ свои́хъ на сотворе́нїе ѡ҆бѣ́да пѹ́тникѹ прише́дшѹ къ немѹ̀: но взѧ̀ а҆́гницѹ ѹ҆бо́гагѡ, и҆ ѹ҆гото́ва ю҆̀ на ѡ҆бѣ́дъ мѹ́жѹ прише́дшѹ къ немѹ̀.
5 И҆ разгнѣ́васѧ гнѣ́вомъ ѕѣлѡ̀ даві́дъ на мѹ́жа (того̀), и҆ речѐ даві́дъ къ наѳа́нѹ: жи́въ гд҇ь, ѩ҆́кѡ сы́нъ сме́рти є҆́сть мѹ́жъ сотвори́вый сїѐ:
6 и҆ а҆́гницѹ возврати́тъ седмери́цею за сїѐ, ѩ҆́кѡ сотвори́лъ глаго́лъ се́й, и҆ за сїѐ, ѩ҆́кѡ не пощадѣ̀.
7 И҆ речѐ наѳа́нъ къ даві́дѹ: ты̀ є҆сѝ мѹ́жъ сотвори́вый сїѐ: сїѧ҄ гл҃етъ гд҇ь бг҃ъ ї҆и҃левъ: а҆́зъ є҆́смь пома́завый тѧ̀ въ царѧ̀ над̾ ї҆и҃лемъ, и҆ а҆́зъ є҆́смь и҆зба́вивый тѧ̀ ѿ рѹкѝ саѹ́ловы:
8 и҆ да́хъ тѝ до́мъ господи́на твоегѡ̀ и҆ жєны̀ господи́на твоегѡ̀ на ло́но твоѐ, и҆ да́хъ тѝ до́мъ ї҆и҃левъ и҆ ї҆ѹ́динъ: и҆ а҆́ще ма́ло тѝ є҆́сть, приложѹ̀ тебѣ̀ къ си҄мъ:
9 и҆ что̀ ѩ҆́кѡ презрѣ́лъ є҆сѝ сло́во гд҇не, є҆́же сотвори́ти лѹка́вое пред̾ ѻ҆чи́ма є҆гѡ̀; ѹ҆рі́ю хетте́анина ѹ҆би́лъ є҆сѝ мече́мъ, и҆ женѹ̀ є҆гѡ̀ поѧ́лъ є҆сѝ себѣ̀ въ женѹ̀, и҆ того̀ ѹ҆би́лъ є҆сѝ мече́мъ сынѡ́въ а҆ммѡ́нихъ:
10 и҆ нн҃ѣ не ѿстѹ́питъ ме́чь ѿ до́мѹ твоегѡ̀ до вѣ́ка: занѐ ѹ҆ничижи́лъ мѧ̀ є҆сѝ и҆ поѧ́лъ є҆сѝ женѹ̀ ѹ҆рі́и хетте́анина въ женѹ̀ себѣ̀:
11 сїѧ҄ гл҃етъ гд҇ь: сѐ, а҆́зъ воздви́гнѹ на тѧ̀ ѕла҄ѧ ѿ до́мѹ твоегѡ̀, и҆ возмѹ̀ жєны̀ твоѧ҄ пред̾ ѻ҆чи́ма твои́ма и҆ да́мъ бли́жнемѹ твоемѹ̀, и҆ бѹ́детъ спа́ти со жена́ми твои́ми пред̾ со́лнцемъ си́мъ:
12 ѩ҆́кѡ ты̀ сотвори́лъ є҆сѝ вта́йнѣ, а҆́зъ же сотворю̀ гл҃го́лъ се́й пред̾ всѣ́мъ ї҆и҃лемъ и҆ пред̾ со́лнцемъ си́мъ.
13 И҆ речѐ даві́дъ къ наѳа́нѹ: согрѣши́хъ ко гд҇ѹ. И҆ речѐ наѳа́нъ къ даві́дѹ: и҆ гд҇ь ѿѧ̀ согрѣше́нїе твоѐ, не ѹ҆́мреши:
14 ѻ҆ба́че ѩ҆́кѡ поѡщрѧ́ѧ и҆з̾ѡстри́лъ є҆сѝ врагѡ́въ гд҇нихъ глаго́ломъ си́мъ, и҆ сы́нъ тво́й роди́выйсѧ тебѣ̀ сме́ртїю ѹ҆́мретъ.
15 И҆ ѿи́де наѳа́нъ въ до́мъ сво́й. И҆ сокрѹшѝ гд҇ь дѣ́тище, є҆́же родѝ жена̀ ѹ҆рі́ина даві́дѹ, и҆ разболѣ́сѧ.
16 И҆ взыска̀ даві́дъ бг҃а ѡ҆ дѣ́тищи, и҆ пости́сѧ даві́дъ посто́мъ, и҆ вни́де и҆ водвори́сѧ, и҆ лежа́ше на землѝ:
17 и҆ внидо́ша къ немѹ̀ старѣ҄йшины до́мѹ є҆гѡ̀ воздви́гнѹти є҆го̀ ѿ землѝ, и҆ не восхотѣ̀, и҆ не ѩ҆дѐ съ ни́ми хлѣ́ба.
18 И҆ бы́сть въ де́нь седмы́й, и҆ ѹ҆́мре ѻ҆троча̀. И҆ ѹ҆боѧ́шасѧ рабѝ даві́дѡвы повѣ́дати є҆мѹ̀, ѩ҆́кѡ ѹ҆́мре ѻ҆троча̀, рѣ́ша бо: сѐ, є҆гда̀ ѻ҆троча̀ є҆щѐ жи́во бѧ́ше, глаго́лахомъ къ немѹ̀, и҆ не послѹ́ша гла́са на́шегѡ: и҆ ка́кѡ рече́мъ къ немѹ̀, ѩ҆́кѡ ѹ҆́мре ѻ҆троча̀, и҆ сотвори́тъ ѕла҄ѧ;
19 И҆ разѹмѣ̀ даві́дъ, ѩ҆́кѡ ѻ҆́троцы є҆гѡ̀ ше́пчѹтъ, и҆ позна̀ даві́дъ, ѩ҆́кѡ ѹ҆́мре ѻ҆троча̀. И҆ речѐ даві́дъ ѻ҆трокѡ́мъ свои҄мъ: ѹ҆́мре ли ѻ҆троча̀; и҆ рѣ́ша: ѹ҆́мре.
20 И҆ воста̀ даві́дъ ѿ землѝ, и҆ ѹ҆мы́сѧ и҆ пома́засѧ, и҆ и҆змѣнѝ ри҄зы своѧ҄, и҆ вни́де въ до́мъ бж҃їй, и҆ поклони́сѧ є҆мѹ̀, и҆ вни́де въ до́мъ сво́й, и҆ просѝ ѩ҆́сти хлѣ́ба, и҆ предложи́ша є҆мѹ̀ хлѣ́бъ, и҆ ѩ҆дѐ.
21 И҆ рѣ́ша ѻ҆́троцы є҆гѡ̀ къ немѹ̀: что̀ глаго́лъ се́й, є҆го́же сотвори́лъ є҆сѝ ѻ҆троча́те ра́ди, ѩ҆́кѡ є҆щѐ сѹ́щѹ ѻ҆троча́ти жи́вѹ, пости́лсѧ є҆сѝ и҆ пла́калъ и҆ бдѣ́лъ є҆сѝ: є҆гда́ же ѹ҆́мре ѻ҆троча̀, воста́лъ, и҆ ѩ҆́лъ є҆сѝ хлѣ́бъ, и҆ пи́лъ є҆сѝ;
22 И҆ речѐ даві́дъ: є҆гда̀ бѣ̀ ѻ҆троча̀ є҆щѐ жи́во, пости́хсѧ и҆ пла́кахъ, ѩ҆́кѡ рѣ́хъ: кто̀ вѣ́сть, поми́лѹетъ ли мѧ̀ гд҇ь и҆ жи́во бѹ́детъ ѻ҆троча̀;
23 нн҃ѣ же ѹ҆́мре, почто̀ мнѣ̀ пости́тисѧ; є҆да̀ возмогѹ̀ возврати́ти є҆̀ ктомѹ̀; а҆́зъ и҆́мамъ и҆тѝ къ немѹ̀, то́е же не возврати́тсѧ ко мнѣ̀.
24 И҆ ѹ҆тѣ́ши даві́дъ вирсаві́ю женѹ̀ свою̀, и҆ вни́де къ не́й и҆ спа̀ съ не́ю, и҆ зача̀ и҆ родѝ сы́на, и҆ наречѐ и҆́мѧ є҆мѹ̀ соломѡ́нъ: и҆ гд҇ь возлюбѝ є҆го̀.
25 И҆ посла̀ рѹко́ю наѳа́на про҇ро́ка, и҆ наречѐ и҆́мѧ є҆мѹ̀ ї҆еддедї̀ сло́вомъ гд҇нимъ.
26 Ї҆ѡа́въ же воева̀ въ равва́ѳѣ сынѡ́въ а҆ммѡ́нихъ и҆ взѧ̀ гра́дъ ца́рства.
27 И҆ посла̀ ї҆ѡа́въ вѣ́стники къ даві́дѹ и҆ речѐ: воева́хъ на равва́ѳъ и҆ взѧ́хъ гра́дъ во́дъ:
28 и҆ нн҃ѣ соберѝ ѡ҆ста́нокъ люді́й и҆ ѡ҆полчи́сѧ на гра́дъ, и҆ прїимѝ є҆го̀, да не а҆́зъ возмѹ̀ гра́дъ, и҆ нарече́тсѧ и҆́мѧ моѐ на не́мъ.
29 И҆ собра̀ даві́дъ всѧ҄ лю́ди, и҆ по́йде въ равва́ѳъ, и҆ ѡ҆полчи́сѧ на́нь, и҆ взѧ̀ є҆го̀:
30 и҆ взѧ̀ вѣне́цъ молхо́ма царѧ̀ и҆́хъ съ главы̀ є҆гѡ̀, тала́нтъ зла́та вѣ́съ є҆гѡ̀, и҆ ѿ ка́менїѧ дра́га, и҆ бѣ̀ на главѣ̀ даві́довѣ, и҆ коры́сть и҆знесѐ и҆з̾ гра́да мно́гѹ ѕѣлѡ̀:
31 и҆ лю́ди сѹ́щыѧ въ не́мъ и҆зведѐ, и҆ положѝ на пилы҄ и҆ на трезѹ́бы желѣ҄зны и҆ сѣки҄ры жєлѣ́зны, и҆ превожда́ше и҆̀хъ сквозѣ̀ пе́щь плі́нѳѧнѹ. И҆ та́кѡ сотворѝ всѣ҄мъ градѡ́мъ сынѡ́въ а҆ммѡ́нихъ. И҆ возврати́сѧ даві́дъ и҆ ве́сь ї҆и҃ль во ї҆ер҇ли́мъ.
Нашли в тексте ошибку? Выделите её и нажмите: Ctrl + Enter

Вторая книга Царств [Вторая Самуила], 12 глава. Елизаветинская Библия.

Обратите внимание. Номера стихов — это ссылки, ведущие на раздел со сравнением переводов, параллельными ссылками, текстами с номерами Стронга. Попробуйте, возможно, вы будете приятно удивлены.

Public Domain

Public Domain — общественное достояние.
Елизаветинская Библия на церковнославянском языке.
© 1751, 1762, 1756, 1784



2007–2024. Сделано с любовью для любящих и ищущих Бога. Если у вас есть вопросы или пожелания, то пишите нам: bible-man@mail.ru.