Библия » Елизаветинская Елизаветинская Библия

1 Царств 20 1-я Царств 20 глава

1 И҆ ѿбѣжѐ даві́дъ ѿ наѵа́ѳа (и҆́же) въ ра́мѣ и҆ прїи́де ко ї҆ѡнаѳа́нѹ и҆ речѐ: что̀ сотвори́хъ; и҆ что̀ непра́вда моѧ̀; и҆ что̀ согрѣши́хъ пред̾ ѻ҆тце́мъ твои́мъ, ѩ҆́кѡ и҆́щетъ дѹшѝ моеѧ̀;
2 И҆ речѐ є҆мѹ̀ ї҆ѡнаѳа́нъ: ника́коже, ты̀ не ѹ҆́мреши: сѐ, не и҆́мать сотвори́ти ѻ҆те́цъ мо́й глаго́ла вели́ка, и҆лѝ ма́ла, и҆ не ѿкры́етъ ѹ҆́ха моегѡ̀: и҆ что̀ ѩ҆́кѡ скры́етъ ѻ҆те́цъ мо́й глаго́лъ се́й ѿ менє̀; не бѹ́ди сїѐ.
3 И҆ ѿвѣща̀ даві́дъ ї҆ѡнаѳа́нѹ и҆ речѐ: вѣ́даѧ вѣ́даетъ ѻ҆те́цъ тво́й, ѩ҆́кѡ ѡ҆брѣто́хъ благода́ть пред̾ ѻ҆чи́ма твои́ма, и҆ глаго́летъ: да не позна́етъ сегѡ̀ ї҆ѡнаѳа́нъ, не́гли не восхо́щетъ: но жи́въ гд҇ь и҆ жива̀ дѹша̀ твоѧ̀, занѐ ѩ҆́коже реко́хъ, и҆спо́лнисѧ междѹ̀ мно́ю и҆ междѹ̀ ѻ҆тце́мъ твои́мъ да́же до сме́рти.
4 И҆ речѐ па́ки ї҆ѡнаѳа́нъ къ даві́дѹ: чесогѡ̀ жела́етъ дѹша̀ твоѧ̀, и҆ что̀ сотворю̀ тебѣ̀;
5 И҆ речѐ даві́дъ ко ї҆ѡнаѳа́нѹ: сѐ, новомч҇їе заѹ́тра, и҆ а҆́зъ сѣдѧ̀ не сѧ́дѹ съ царе́мъ ѩ҆́сти, и҆ по́слеши мѧ̀, и҆ скры́юсѧ на по́ли до ве́чера днѐ тре́тїѧгѡ:
6 и҆ а҆́ще смотрѧ̀ ѹ҆смо́тритъ мѧ̀ ѻ҆те́цъ тво́й, и҆ рече́ши: просѧ̀ ѹ҆проси́сѧ ѿ менє̀ даві́дъ ѿитѝ до виѳлее́ма гра́да своегѡ̀, ѩ҆́кѡ же́ртва дні́й та́мѡ всемѹ̀ пле́мени:
7 а҆́ще та́кѡ рече́тъ: бла́го: ми́ръ рабѹ̀ твоемѹ̀: а҆́ще же же́стокѡ ѿвѣща́етъ тебѣ̀, разѹмѣ́й, ѩ҆́кѡ соверши́сѧ ѕло́ба ѿ негѡ̀:
8 и҆ да сотвори́ши ми́лость съ рабо́мъ твои́мъ, ѩ҆́кѡ вве́лъ є҆сѝ въ завѣ́тъ гд҇ень раба̀ твоего̀ съ собо́ю: и҆ а҆́ще є҆́сть непра́вда въ рабѣ̀ твое́мъ, ѹ҆мертви́ мѧ ты̀, а҆ ко ѻ҆тцѹ̀ твоемѹ̀ почто̀ та́кѡ и҆́маши мѧ̀ вводи́ти;
9 И҆ речѐ ї҆ѡнаѳа́нъ: ника́коже (бѹ́ди) тебѣ̀: є҆гда̀ а҆́ще разѹмѣва́ѧ ѹ҆разѹмѣ́ю, ѩ҆́кѡ соверши́сѧ ѕло́ба ѻ҆тца̀ моегѡ̀, є҆́же прїитѝ на тебѐ, а҆́ще и҆ не бѹ́деши во градѣ́хъ твои́хъ, а҆́зъ возвѣщѹ̀ тебѣ̀.
10 И҆ речѐ даві́дъ ко ї҆ѡнаѳа́нѹ: кто̀ возвѣсти́тъ мѝ, а҆́ще ѿвѣща́етъ ѻ҆те́цъ тво́й же́стокѡ;
11 И҆ речѐ ї҆ѡнаѳа́нъ къ даві́дѹ: и҆дѝ, и҆ пребѹ́ди на по́ли. И҆ и҆до́ста ѻ҆́ба на по́ле.
12 И҆ речѐ ї҆ѡнаѳа́нъ къ даві́дѹ: гд҇ь бг҃ъ ї҆и҃левъ вѣ́сть, ѩ҆́кѡ и҆скѹшѹ̀ ѻ҆тца̀ моего̀ во вре́мѧ (сїѐ) заѹ́тра, и҆лѝ тре́тїѧгѡ днѐ, и҆ сїѐ, а҆́ще бла́го бѹ́детъ ѡ҆ даві́дѣ, и҆ не и҆́мамъ посла́ти къ тебѣ̀ на по́ле и҆ возвѣсти́ти сїѧ҄ во ѹ҆́шы твоѝ:
13 сїѧ҄ да сотвори́тъ бг҃ъ ї҆ѡнаѳа́нѹ и҆ сїѧ҄ да приложи́тъ, а҆́ще не возвѣщѹ̀ ѕла҄ѧ на тѧ̀, и҆ ѿкры́ю ѹ҆́хо твоѐ, и҆ ѿпѹщѹ̀ тѧ̀, и҆ ѿи́деши въ ми́рѣ: и҆ бѹ́детъ гд҇ь съ тобо́ю, ѩ҆́коже бѣ̀ со ѻ҆тце́мъ мои́мъ:
14 и҆ а҆́ще ѹ҆́бѡ є҆щѐ жи́въ бѹ́дѹ а҆́зъ, да сотвори́ши ми́лость со мно́ю:
15 и҆ а҆́ще сме́ртїю ѹ҆мрѹ̀, да не ѿи́меши ми́лости твоеѧ̀ ѿ до́мѹ моегѡ̀ до вѣ́ка:
16 а҆́ще же нѝ, є҆гда̀ и҆скорени́тъ гд҇ь врагѝ даві́дѡвы, коего́ждо ѿ лица̀ землѝ, да ѡ҆брѧ́щетсѧ и҆́мѧ ї҆ѡнаѳа́не въ домѹ̀ даві́довѣ, и҆ и҆зы́щетъ гд҇ь врагѝ даві́дѡвы.
17 И҆ приложѝ ї҆ѡнаѳа́нъ є҆щѐ клѧ́тисѧ даві́дѹ, ѩ҆́кѡ возлюбѝ дѹ́шѹ лю́бѧщагѡ є҆го̀.
18 И҆ речѐ ї҆ѡнаѳа́нъ къ немѹ̀: заѹ́тра новомч҇їе, и҆ присмо́тренъ бѹ́деши, ѩ҆́кѡ пра́здно ѹ҆смо́трено бѹ́детъ мѣ́сто твоѐ:
19 ты́ же преме́длиши трѝ дни҄ и҆ пребѹ́деши на мѣ́стѣ твое́мъ, и҆дѣ́же скры́ешисѧ въ де́нь дѣ́ланїѧ, и҆ сѧ́деши при є҆рга́вѣ ѻ҆́нѣмъ:
20 и҆ а҆́зъ ѹ҆тро́ю стрѣла́ми стрѣлѧ́ѧ, и҆ стрѣлю̀ верга́ѧ до а҆магга́рїа:
21 и҆ сѐ, послю̀ ѻ҆́трока, глаго́лѧ: и҆дѝ и҆ ѡ҆брѧ́щи мѝ стрѣлѹ̀: и҆ а҆́ще рекѹ̀ ѻ҆́трокѹ: здѣ̀ стрѣла̀ ѿ тебє̀, и҆ здѣ̀, возмѝ ю҆̀: и҆ ты̀ грѧдѝ ко мнѣ̀, ѩ҆́кѡ ми́ръ тебѣ̀, и҆ нѣ́сть ѡ҆ тебѣ̀ сло́ва, жи́въ гд҇ь:
22 а҆́ще же та́кѡ рекѹ̀ ю҆́ноши: та́мѡ стрѣла̀ ѿ тебє̀ и҆ да́лѣе: и҆дѝ, ѩ҆́кѡ ѿсла́ тѧ гд҇ь:
23 и҆ глаго́лъ є҆го́же а҆́зъ и҆ ты̀ глаго́лахомъ, сѐ, гд҇ь свидѣ́тель междѹ̀ тобо́ю и҆ мно́ю до вѣ́ка.
24 И҆ скры́сѧ даві́дъ на по́ли, и҆ прїи́де новомч҇їе, и҆ прїи́де ца́рь на трапе́зѹ ѩ҆́сти,
25 и҆ сѣ́де ца́рь на мѣ́стѣ свое́мъ ѩ҆́коже и҆ всегда̀ на престо́лѣ при стѣнѣ̀, и҆ предварѝ ї҆ѡнаѳа́на, и҆ сѣ́де а҆вени́ръ ѿ страны̀ саѹ́ловы, и҆ ѹ҆смо́трено бы́сть (пра́здно) мѣ́сто даві́дово.
26 И҆ не глаго́ла саѹ́лъ ничто́же въ то́й де́нь, помы́сли бо, слѹ́чай ви́дитсѧ, нечи́стѹ бы́ти, ѩ҆́кѡ не ѡ҆чи́стисѧ.
27 И҆ бы́сть наѹ́трїе мц҇а въ де́нь вторы́й, и҆ ѹ҆смо́трено бы́сть пра́здно мѣ́сто даві́дово, и҆ речѐ саѹ́лъ ко ї҆ѡнаѳа́нѹ сы́нѹ своемѹ̀: что̀ ѩ҆́кѡ не прїи́де сы́нъ ї҆ессе́евъ ни вчера̀, ни дне́сь на трапе́зѹ;
28 И҆ ѿвѣща̀ ї҆ѡнаѳа́нъ къ саѹ́лѹ и҆ речѐ є҆мѹ̀: ѹ҆проси́сѧ ѿ менє̀ даві́дъ до виѳлее́ма гра́да своегѡ̀ и҆тѝ,
29 и҆ речѐ: ѿпѹсти́ мѧ нн҃ѣ (въ виѳлее́мъ), ѩ҆́кѡ же́ртва колѣ́на на́шегѡ во гра́дѣ, и҆ заповѣ́даша мнѣ̀ бра́тїѧ моѧ҄: и҆ нн҃ѣ а҆́ще ѡ҆брѣто́хъ благода́ть пред̾ ѻ҆чи́ма твои́ма, да пойдѹ̀ нн҃ѣ и҆ ѹ҆зрю̀ бра́тїю мою̀: сегѡ̀ ра́ди не прїи́де на трапе́зѹ царе́вѹ.
30 И҆ разгнѣ́васѧ гнѣ́вомъ саѹ́лъ на ї҆ѡнаѳа́на ѕѣлѡ̀ и҆ речѐ є҆мѹ̀: сы́не дѣ́вѡкъ блѹдни́цъ, не вѣ́мъ ли, ѩ҆́кѡ соѡ́бщникъ є҆сѝ ты̀ сы́нѹ ї҆ессе́евѹ въ срамотѹ̀ твою̀ и҆ въ срамотѹ̀ ѿкрове́нїѧ ма́тере твоеѧ̀;
31 ѩ҆́кѡ во всѧ҄ дни҄, въ нѧ́же сы́нъ ї҆ессе́евъ жи́ти и҆́мать на землѝ, не ѹ҆гото́витсѧ ца́рство твоѐ: нн҃ѣ ѹ҆̀бо посла́въ, поимѝ ю҆́ношѹ, ѩ҆́кѡ сы́нъ сме́рти є҆́сть се́й.
32 И҆ ѿвѣща̀ ї҆ѡнаѳа́нъ саѹ́лѹ ѻ҆тцѹ̀ своемѹ̀ и҆ речѐ: за что̀ ѹ҆мира́етъ; что̀ сотворѝ;
33 И҆ ве́рже саѹ́лъ копїе́мъ на ї҆ѡнаѳа́на, є҆́же ѹ҆мертви́ти є҆го̀. И҆ позна̀ ї҆ѡнаѳа́нъ, ѩ҆́кѡ соверши́сѧ ѕло́ба сїѧ҄ ѿ ѻ҆тца̀ є҆гѡ̀, да ѹ҆мертви́тъ даві́да:
34 и҆ вскочѝ ї҆ѡнаѳа́нъ ѿ трапе́зы во гнѣ́вѣ ѩ҆́рости, и҆ не ѩ҆дѐ хлѣ́ба въ де́нь вторы́й мц҇а, ѩ҆́кѡ сокрѹши́сѧ ѡ҆ даві́дѣ, занѐ совершѝ (ѕло́бѹ) на него̀ ѻ҆те́цъ є҆гѡ̀.
35 И҆ бы́сть заѹ́тра, и҆ и҆зы́де ї҆ѡнаѳа́нъ на село̀, ѩ҆́коже совѣща́сѧ ѡ҆ свидѣ́нїи съ даві́домъ, и҆ ѻ҆́трокъ ма́лъ съ ни́мъ.
36 И҆ речѐ ѻ҆́трокѹ: тецы̀, и҆ ѡ҆брѧ́щи мѝ стрѣ́лы, и҆́миже а҆́зъ стрѣлѧ́ю. И҆ ѻ҆́трокъ течѐ, и҆ ѻ҆́нъ стрѣлѝ стрѣло́ю за него̀.
37 И҆ прїи́де ѻ҆́трокъ до мѣ́ста стрѣлы̀, и҆дѣ́же стрѣли́лъ ї҆ѡнаѳа́нъ. И҆ возопѝ ї҆ѡнаѳа́нъ в̾слѣ́дъ ѻ҆́трока и҆ речѐ: та́мѡ стрѣла̀ ѿ тебє̀ и҆ да́лѣе.
38 И҆ па́ки возопѝ ї҆ѡнаѳа́нъ в̾слѣ́дъ ѻ҆́трока своегѡ̀, глаго́лѧ: потщи́сѧ ско́рѡ, и҆ не сто́й. И҆ собра̀ ѻ҆́трокъ ї҆ѡнаѳа́нѹ стрѣ́лы и҆ принесѐ и҆̀хъ къ господи́нѹ своемѹ̀.
39 Ѻ҆́трокъ же не ѹ҆вѣ́дѣ ничесѡ́же, то́кмѡ ї҆ѡнаѳа́нъ и҆ даві́дъ вѣ́дѣста ве́щь.
40 И҆ ѿда̀ ї҆ѡнаѳа́нъ ѻ҆рѹ́жїе своѐ ѻ҆́трокѹ своемѹ̀ и҆ речѐ ѻ҆́трокѹ своемѹ̀: поидѝ и҆ ѿнесѝ во гра́дъ.
41 И҆ є҆гда̀ ѿи́де ѻ҆́трокъ, и҆ даві́дъ воста̀ ѿ є҆рга́ва, и҆ падѐ на лицѐ своѐ, и҆ поклони́сѧ є҆мѹ̀ три́жды, и҆ ѡ҆блобыза̀ кі́йждо дрѹ́гъ дрѹ́га, и҆ пла́касѧ кі́йждо ѡ҆ дрѹ́гъ дрѹ́зѣ до сконча́нїѧ вели́ка.
42 И҆ речѐ ї҆ѡнаѳа́нъ даві́дѹ: и҆дѝ съ ми́ромъ, и҆ ѩ҆́коже клѧ́хомсѧ мы̀ ѻ҆́ба и҆́менемъ гд҇нимъ, глаго́люще: гд҇ь да бѹ́детъ свидѣ́тель междѹ̀ мно́ю и҆ тобо́ю и҆ междѹ̀ сѣ́менемъ мои́мъ и҆ междѹ̀ сѣ́менемъ твои́мъ до вѣ́ка.
43 И҆ воста̀ даві́дъ и҆ ѿи́де. Ї҆ѡнаѳа́нъ же вни́де во гра́дъ.
Нашли в тексте ошибку? Выделите её и нажмите: Ctrl + Enter

Первая книга Царств [Первая Самуила], 20 глава. Елизаветинская Библия.

Обратите внимание. Номера стихов — это ссылки, ведущие на раздел со сравнением переводов, параллельными ссылками, текстами с номерами Стронга. Попробуйте, возможно, вы будете приятно удивлены.

Public Domain

Public Domain — общественное достояние.
Елизаветинская Библия на церковнославянском языке.
© 1751, 1762, 1756, 1784



2007–2024. Сделано с любовью для любящих и ищущих Бога. Если у вас есть вопросы или пожелания, то пишите нам: bible-man@mail.ru.