1 И҆ бы́сть ѹ҆го́дно пред̾ царе́мъ, и҆ поста́ви во ца́рствѣ кнѧзе́й сто̀ и҆ два́десѧть, є҆́же бы́ти и҆̀мъ во все́мъ ца́рствѣ є҆гѡ̀,
2 над̾ ни́ми же трѝ чино́вники, ѿ ни́хже бѣ̀ данїи́лъ є҆ди́нъ, дабы̀ ѿдава́ли и҆̀мъ кнѧ҄зи сло́во, ѩ҆́кѡ да царю̀ не стѹжа́ютъ.
3 И҆ бѣ̀ данїи́лъ над̾ ни́ми, ѩ҆́кѡ дѹ́хъ бѧ́ше преиз̾ѻби́ленъ въ не́мъ, и҆ ца́рь поста́ви є҆го̀ над̾ всѣ́мъ ца́рствомъ свои́мъ.
4 Чинѡ́вницы же и҆ кнѧ҄зи и҆ска́хѹ вины̀ ѡ҆брѣстѝ на данїи́ла: и҆ всѧ́кїѧ вины̀ и҆ собла́зна и҆ грѣха̀ не ѡ҆брѣто́ша на него̀, ѩ҆́кѡ вѣ́ренъ бѧ́ше.
5 И҆ рѣ́ща чинѡ́вницы не ѡ҆брѧ́щемъ на данїи́ла вины̀, а҆́ще не въ зако́нѣхъ бг҃а є҆гѡ̀.
6 Тогда̀ чинѡ́вницы и҆ кнѧ҄зи предста́ша царю̀ и҆ рѣ́ша є҆мѹ̀: да́рїе царю̀, во вѣ́ки живѝ:
7 совѣща́ша всѝ и҆̀же во ца́рствѣ твое́мъ воевѡ́ды и҆ кнѧ҄зи, ѷпа́ти и҆ ѡ҆блада́ющїи страна́ми, є҆́же ѹ҆ста́вити ѹ҆ста́въ ца́рскїй и҆ ѹ҆крѣпи́ти предѣ́лъ, ѩ҆́кѡ а҆́ще кто̀ попро́ситъ проше́нїѧ ѿ всѧ́кагѡ бо́га и҆ человѣ́ка до дні́й три́десѧти, ра́звѣ то́чїю ѿ тебє̀, царю̀, да вве́рженъ бѹ́детъ въ ро́въ ле́вскїй:
8 нн҃ѣ ѹ҆̀бо, царю̀, ѹ҆ста́ви предѣ́лъ и҆ положѝ писа́нїе, ѩ҆́кѡ да не и҆змѣни́тсѧ за́повѣдь ми́дска и҆ пе́рсска, (да никто́же престѹ́питъ є҆ѧ̀).
9 Тогда̀ ца́рь да́рїй повелѣ̀ вписа́ти за́повѣдь.
10 Данїи́лъ же є҆гда̀ ѹ҆вѣ́дѣ, ѩ҆́кѡ за́повѣдь вчини́сѧ, вни́де въ до́мъ сво́й: двє́рцы же ѿвє́рсты є҆мѹ̀ въ го́рницѣ є҆гѡ̀ проти́вѹ ї҆ер҇ли́ма, въ три́ же времена̀ днѐ бѧ́ше прекланѧ́ѧ кѡлѣ́на своѧ҄, молѧ́сѧ и҆ и҆сповѣ́даѧсѧ пред̾ бг҃омъ свои́мъ, ѩ҆́коже бѣ̀ творѧ̀ пре́жде.
11 Тогда̀ мѹ́жїе ѻ҆́нїи наблюдо́ша и҆ ѡ҆брѣто́ша данїи́ла просѧ́ща и҆ молѧ́щасѧ бг҃ѹ своемѹ̀,
12 и҆ прише́дше рѣ́ша пред̾ царе́мъ: царю̀, не вчини́лъ ли є҆сѝ ты̀ предѣ́ла, ѩ҆́кѡ да всѧ́къ человѣ́къ, и҆́же а҆́ще попро́ситъ ѹ҆ всѧ́кагѡ бо́га и҆ человѣ́ка проше́нїѧ до три́десѧти дні́й, но то́чїю ѹ҆ тебє̀, царю̀, да вве́ржетсѧ въ ро́въ ле́вскъ; И҆ речѐ ца́рь: и҆́стинно сло́во, и҆ за́повѣдь ми́дска и҆ пе́рсска не мимои́детъ.
13 Тогда̀ ѿвѣща́ша пред̾ царе́мъ и҆ глаго́лаша: данїи́лъ, и҆́же ѿ сынѡ́въ плѣ́на ї҆ѹде́йска, не покори́сѧ за́повѣди твое́й (и҆ не радѣ̀) ѡ҆ предѣ́лѣ, є҆го́же вчини́лъ є҆сѝ: въ три́ бо времена̀ днѐ про́ситъ ѹ҆ бг҃а своегѡ̀ проше́нїй свои́хъ.
14 Тогда̀ ца́рь, ѩ҆́кѡ слы́шавъ сло́во сїѐ, ѕѣлѡ̀ ѡ҆печа́лисѧ ѡ҆ не́мъ, и҆ ѡ҆ данїи́лѣ прѧ́шесѧ є҆́же и҆зба́вити є҆го̀, и҆ бѣ̀ да́же до ве́чера прѧ́сѧ є҆́же и҆зба́вити є҆го̀.
15 Тогда̀ мѹ́жїе ѻ҆́нїи глаго́лаша царю̀: вѣ́ждь, царю̀ ѩ҆́кѡ ми́дѡмъ и҆ пе́рсѡмъ не лѣ́ть є҆́сть премѣни́ти всѧ́кагѡ предѣ́ла и҆ ѹ҆ста́ва, є҆го́же ца́рь ѹ҆ста́витъ.
16 Тогда̀ ца́рь речѐ, и҆ приведо́ша данїи́ла и҆ вверго́ша є҆го̀ въ ро́въ ле́вскъ. И҆ речѐ ца́рь данїи́лѹ: бг҃ъ тво́й, є҆мѹ́же ты̀ слѹ́жиши пр҇нѡ, то́й и҆зба́витъ тѧ̀.
17 И҆ принесо́ша ка́мень є҆ди́нъ и҆ возложи́ша на ѹ҆́стїе рва̀, и҆ запеча́та ца́рь пе́рстнемъ свои́мъ и҆ пе́рстнемъ вельмо́жъ свои́хъ, да не и҆змѣни́тсѧ дѣѧ́нїе ѡ҆ данїі́лѣ.
18 И҆ ѿи́де ца́рь въ до́мъ сво́й и҆ лѧ́же без̾ ве́чери, и҆ ѩ҆́ди не внесо́ша къ немѹ̀: и҆ со́нъ ѿстѹпѝ ѿ негѡ̀. И҆ заключѝ бг҃ъ ѹ҆ста̀ львѡ́мъ, и҆ не стѹжи́ша данїи́лѹ.
19 Тогда̀ ца́рь воста̀ заѹ́тра на свѣ́тѣ и҆ со тща́нїемъ прїи́де ко рвѹ̀ ле́вскѹ.
20 И҆ є҆гда̀ прибли́жисѧ ко рвѹ̀, возопѝ гла́сомъ крѣ́пкимъ: данїи́ле, ра́бе бг҃а жива́гѡ! бг҃ъ тво́й, є҆мѹ́же ты̀ слѹ́жиши пр҇нѡ, возмо́же ли и҆зба́вити тѧ̀ и҆з̾ ѹ҆́стъ льво́выхъ;
21 И҆ речѐ данїи́лъ царе́ви: царю̀, во вѣ́ки живѝ:
22 бг҃ъ мо́й посла̀ а҆́гг҃ла своего̀ и҆ затворѝ ѹ҆ста̀ львѡ́въ, и҆ не вреди́ша менѐ, ѩ҆́кѡ ѡ҆брѣ́тесѧ пред̾ ни́мъ пра́вда моѧ̀, и҆ пред̾ тобо́ю, царю̀, согрѣше́нїѧ не сотвори́хъ.
23 Тогда̀ ца́рь вельмѝ возвесели́сѧ ѡ҆ не́мъ и҆ речѐ данїи́ла и҆звестѝ и҆з̾ рва̀. И҆ и҆зведе́нъ бы́сть данїи́лъ и҆з̾ рва̀, и҆ всѧ́кагѡ тлѣ́нїѧ не ѡ҆брѣ́тесѧ на не́мъ ѩ҆́кѡ вѣ́рова въ бг҃а своего̀.
24 И҆ речѐ ца́рь, и҆ приведо́ша мѹ́жы ѡ҆клевета́вшыѧ данїи́ла и҆ въ ро́въ ле́вскъ вверго́ша ѧ҆̀ и҆ сы́ны и҆́хъ и҆ жєны̀ и҆́хъ: и҆ не доидо́ша дна̀ рва̀, да́же соѡдолѣ́ша и҆̀мъ львы̀ и҆ всѧ҄ кѡ́сти и҆́хъ и҆стончи́ша.
25 Тогда̀ да́рїй ца́рь написа̀ всѣ҄мъ лю́демъ, племенѡ́мъ, ѩ҆́зы́кѡмъ, живѹ́щымъ во все́й землѝ: ми́ръ ва́мъ да ѹ҆мно́житсѧ:
26 ѿ лица̀ моегѡ̀ заповѣ́дасѧ за́повѣдь сїѧ̀ во все́й землѝ ца́рства моегѡ̀, да бѹ́дѹтъ трепе́щѹще и҆ боѧ́щесѧ ѿ лица̀ бг҃а данїи́лова, ѩ҆́кѡ то́й є҆́сть бг҃ъ живы́й и҆ пребыва́ѧй во вѣ́ки, и҆ цр҇тво є҆гѡ̀ не разсы́плетсѧ, и҆ вла́сть є҆гѡ̀ до конца̀:
27 под̾е́млетъ и҆ и҆збавлѧ́етъ, и҆ твори́тъ зна́мєнїѧ и҆ чѹдеса̀ на небесѝ и҆ на землѝ, и҆́же и҆зба́ви данїи́ла ѿ ѹ҆́стъ льво́выхъ.
28 Данїи́лъ же ѹ҆правлѧ́ше во ца́рствѣ да́рїевѣ и҆ во ца́рствѣ кѵ́ра пе́рсѧнина.
Нашли в тексте ошибку? Выделите её и нажмите: Ctrl + Enter

Книга пророка Даниила, 6 глава. Елизаветинская Библия.

Обратите внимание. Номера стихов — это ссылки, ведущие на раздел со сравнением переводов, параллельными ссылками, текстами с номерами Стронга. Попробуйте, возможно, вы будете приятно удивлены.

Public Domain

Public Domain — общественное достояние.
Елизаветинская Библия на церковнославянском языке.
© 1751, 1762, 1756, 1784



2007–2024. Сделано с любовью для любящих и ищущих Бога. Если у вас есть вопросы или пожелания, то пишите нам: bible-man@mail.ru.