1 И҆ речѐ гд҇ь къ мѡѷсе́ю, гл҃ѧ: рцы̀ жерцє́мъ сынѡ́мъ а҆арѡ҄нимъ, и҆ рече́ши и҆̀мъ: над̾ дѹша́ми да не ѡ҆сквернѧ́тсѧ въ ѩ҆зы́цѣ свое́мъ,
2 но ра́звѣ въ домѹ̀ бли́жнѧгѡ своегѡ̀, над̾ ѻ҆тце́мъ и҆ ма́терїю, и҆ сына́ми и҆ дще́рьми, над̾ бра́томъ
3 и҆ над̾ сестро́ю свое́ю дѣ́вою, ѩ҆́же є҆́сть бли́жнѧѧ є҆мѹ̀, не дана̀ мѹ́жѹ, над̾ си́ми да ѡ҆сквернѧ́тсѧ:
4 да не ѡ҆скверни́тсѧ внеза́пѹ въ лю́дехъ свои́хъ, во ѡ҆скверне́нїе своѐ.
5 И҆ да не ѡ҆брі́ете главы̀ по ме́ртвѣмъ, и҆ ѡ҆бли́чїѧ брады̀ да не ѡ҆брі́ютъ, и҆ на пло́техъ свои́хъ да не сотворѧ́тъ ѩ҆́звъ:
6 свѧ́ти да бѹ́дѹтъ бг҃ѹ своемѹ̀ и҆ не ѡ҆сквернѧ́тъ и҆́мене бг҃а своегѡ̀: жє́ртвы бо гд҇ни да́ры бг҃а своегѡ̀ са́ми прино́сѧтъ, и҆ бѹ́дѹтъ свѧ́ти.
7 Жены̀ блѹдни́цы и҆ ѡ҆скверне́ны да не по́ймѹтъ, и҆ жены̀ и҆згна́ныѧ ѿ мѹ́жа є҆ѧ̀ да не по́ймѹтъ: ѩ҆́кѡ свѧ́ти сѹ́ть гд҇ѹ бг҃ѹ своемѹ̀:
8 и҆ да ѡ҆свѧти́ши є҆го̀: да́ры гд҇а бг҃а ва́шегѡ се́й прино́ситъ, свѧ́тъ бѹ́детъ: ѩ҆́кѡ ст҃ъ а҆́зъ є҆́смь гд҇ь бг҃ъ ва́шъ ѡ҆сщ҃а́ѧ и҆̀хъ.
9 И҆ дще́рь человѣ́ка жерца̀ а҆́ще ѡ҆скверни́тсѧ, є҆́же соблѹди́ти, и҆́мѧ ѻ҆тца̀ своегѡ̀ сїѧ̀ ѡ҆сквернѧ́етъ: ѻ҆гне́мъ да сожже́тсѧ.
10 И҆ жре́цъ вели́кїй ѿ бра́тїй свои́хъ, є҆мѹ́же возлїѧ́нъ на главѹ̀ є҆ле́й пома́занїѧ, и҆ соверше́нный, є҆́же ѡ҆блачи́тисѧ въ ри҄зы, главы̀ да не ѿкры́етъ, и҆ ри҄зъ свои́хъ да не раздере́тъ,
11 и҆ ко всѧ́кой дѹшѝ ѹ҆ме́ршей да не прїи́детъ: над̾ ѻ҆тце́мъ свои́мъ и҆ над̾ ма́терїю свое́ю да не ѡ҆скверни́тсѧ,
12 и҆ ѿ ст҃ы́хъ да не и҆зы́детъ, и҆ да не ѡ҆скверни́тъ и҆́мене ст҃а́гѡ бг҃а своегѡ̀, ѩ҆́кѡ ст҃ы́й є҆ле́й пома́занїѧ бг҃а є҆гѡ̀ на не́мъ: а҆́зъ гд҇ь.
13 Се́й въ женѹ̀ дѣ́вѹ ѿ ро́да своегѡ̀ да по́йметъ:
14 вдови́цы же и҆ и҆згна́ныѧ, и҆ ѡ҆скверне́ныѧ и҆ блѹдни́цы, си́хъ да не по́йметъ: но дѣви́цѹ ѿ пле́мене своегѡ̀ да по́йметъ въ женѹ̀:
15 и҆ да не ѡ҆скверни́тъ сѣ́мене своегѡ̀ въ лю́дехъ свои́хъ: а҆́зъ гд҇ь бг҃ъ ѡ҆сщ҃а́ѧй є҆го̀.
16 И҆ речѐ гд҇ь къ мѡѷсе́ю, гл҃ѧ:
17 рцы̀ ко а҆арѡ́нѹ, глаго́лѧ: человѣ́къ ѿ ро́да твоегѡ̀ въ ро́дѣхъ ва́шихъ, а҆́ще ко́емѹ бѹ́детъ на не́мъ поро́къ, да не пристѹ́питъ приноси́ти да́ры бг҃а своегѡ̀:
18 всѧ́къ человѣ́къ, є҆мѹ́же а҆́ще бѹ́детъ на не́мъ поро́къ, да не пристѹ́питъ: человѣ́къ слѣ́пъ, и҆лѝ хро́мъ, и҆лѝ корно́сый, и҆лѝ ѹ҆хорѣ́занъ,
19 и҆лѝ человѣ́къ, є҆мѹ́же є҆́сть сокрѹше́нїе рѹкѝ и҆лѝ сокрѹше́нїе ногѝ,
20 и҆лѝ горба́тъ, и҆лѝ гноеточи́въ ѻ҆чи́ма, и҆лѝ бѣльмоѻ́ченъ, и҆лѝ человѣ́къ, на не́мже сѹ́ть кра҄сты ди҄вїѧ, и҆лѝ лишаи҄, и҆лѝ є҆диноѧ́трный:
21 всѧ́къ, є҆мѹ́же а҆́ще бѹ́детъ на не́мъ поро́къ ѿ сѣ́мене а҆арѡ́на жерца̀, да не пристѹ́питъ принестѝ же́ртвъ бг҃ѹ твоемѹ̀, занѐ поро́къ на не́мъ: дарѡ́въ бж҃їихъ да не пристѹ́питъ приноси́ти:
22 да́ры бг҃а своегѡ̀ ст҃а҄ѧ ст҃ы́хъ, и҆ ѿ ст҃ы́хъ да снѣ́стъ:
23 ѻ҆ба́че къ завѣ́сѣ да не пристѹ́питъ, и҆ ко ѻ҆лтарю̀ да не прибли́житсѧ, ѩ҆́кѡ поро́къ и҆́мать: и҆ да не ѡ҆скверни́тъ свѧти́лища бг҃а своегѡ̀, ѩ҆́кѡ а҆́зъ гд҇ь ѡ҆сщ҃а́ѧй и҆̀хъ.
24 И҆ глаго́ла мѡѷсе́й ко а҆арѡ́нѹ и҆ сынѡ́мъ є҆гѡ̀, и҆ ко всѣ҄мъ сынѡ́мъ ї҆и҃лєвымъ.
Нашли в тексте ошибку? Выделите её и нажмите: Ctrl + Enter

Левит, Пятикнижие Моисея, 21 глава. Елизаветинская Библия.

Обратите внимание. Номера стихов — это ссылки, ведущие на раздел со сравнением переводов, параллельными ссылками, текстами с номерами Стронга. Попробуйте, возможно, вы будете приятно удивлены.

Public Domain

Public Domain — общественное достояние.
Елизаветинская Библия на церковнославянском языке.
© 1751, 1762, 1756, 1784



2007–2024. Сделано с любовью для любящих и ищущих Бога. Если у вас есть вопросы или пожелания, то пишите нам: bible-man@mail.ru.