1 И҆ ты̀ приведѝ къ себѣ̀ а҆арѡ́на, бра́та твоего̀, и҆ сы́ны є҆гѡ̀ ѿ сынѡ́въ ї҆и҃левыхъ, да свѧщеннодѣ́йствѹютъ мнѣ̀ а҆арѡ́нъ и҆ нада́въ, и҆ а҆вїѹ́дъ и҆ є҆леаза́ръ и҆ ї҆ѳа́маръ, сы́нове а҆арѡ҄ни.
2 И҆ да сотвори́ши ри́зѹ свѧ́тѹ а҆арѡ́нѹ бра́тѹ твоемѹ̀ въ че́сть и҆ сла́вѹ.
3 И҆ ты̀ возглаго́ли ко всѣ҄мъ премѹ҄дрымъ ѹ҆мо́мъ, и҆̀хже напо́лнихъ дх҃а мѹ́дрости и҆ смышле́нїѧ: и҆ да сотворѧ́тъ ри́зѹ свѧ́тѹ а҆арѡ́нѹ, въ не́йже и҆́мать свѧщеннодѣ́йствовати мнѣ̀ во свѧти́лищи.
4 И҆ сїѧ҄ сѹ́ть ри҄зы, и҆̀хже сотворѧ́тъ: напе́рсникъ и҆ ри́зѹ ве́рхнюю {Гре́ч.: є҆пѡмі́съ, є҆вр.: є҆фѹ́дъ.}, и҆ до́лгѹю ри́зѹ {Гре́ч.: поди́ръ.} и҆ ри́зѹ треснови́тѹ, и҆ нагла́вїе {Гре́ч.: кїда́ръ.} и҆ по́ѧсъ: и҆ да сотворѧ́тъ ри҄зы свѧ҄ты а҆арѡ́нѹ и҆ сынѡ́мъ є҆гѡ̀, во є҆́же свѧщеннодѣ́йствовати мнѣ̀.
5 И҆ сі́и да во́змѹтъ зла́то и҆ синетѹ̀, и҆ багрѧни́цѹ и҆ червлени́цѹ и҆ вѷссо́нъ,
6 и҆ да сотворѧ́тъ ри́зѹ ве́рхнюю ѿ вѷссо́на ска́нагѡ, дѣ́ло тка́нно пестрѧ́щагѡ.
7 Двѣ̀ ри҄зы вє́рхнїѧ {є҆ди́нъ нара́мникъ на дво́е раздѣле́нный въ подо́бїе са́ккоса.} да бѹ́дѹтъ є҆мѹ̀ придержа́щѧсѧ є҆ди́на дрѹзѣ́й, на ѻ҆́бѣ странѣ҄ свѧ҄заныѧ.
8 И҆ тка́нїе ри́зъ ве́рхнихъ, є҆́же є҆́сть на ни́хъ, по сотворе́нїю и҆́хъ да бѹ́детъ ѿ зла́та чи́ста и҆ синеты̀, и҆ багрѧни́цы и҆ червлени́цы прѧ́деныѧ и҆ вѷссо́на ска́нагѡ.
9 И҆ во́змеши два̀ ка́менѧ, ка́мене смара́гда, и҆ и҆зваѧ́еши на ни́хъ и҆мена̀ сынѡ́въ ї҆и҃левыхъ:
10 ше́сть и҆ме́нъ на ка́мени є҆ди́нѣмъ и҆ ше́сть и҆ме́нъ про́чїихъ на ка́мени дрѹзѣ́мъ по родѡ́мъ и҆́хъ,
11 дѣ́ло ка́менныѧ хи́трости: ваѧ́нїемъ печа́ти и҆зваѧ́еши ѻ҆́ба ка́менѧ и҆мены̀ сынѡ́въ ї҆и҃левыхъ.
12 И҆ положи́ши ѻ҆́ба ка́менѧ на ра́менахъ ве́рхнїѧ ри́зы: ка҄мени въ па́мѧть сѹ́ть сынѡ́мъ ї҆и҃лєвымъ: и҆ воздви́гнетъ а҆арѡ́нъ и҆мена̀ сынѡ́въ ї҆и҃левыхъ пред̾ гд҇емъ на ѻ҆́ба ра́мена своѧ҄ въ па́мѧть ѡ҆ ни́хъ.
13 И҆ да сотвори́ши щитцы̀ ѿ зла́та чи́ста,
14 и҆ да сотвори́ши двѣ̀ треснѡви́цы ѿ зла́та чи́ста, смѣ҄шены цвѣта́ми, дѣ́ло плете́нїѧ: и҆ возложи́ши треснѡви́цы сплетє́ныѧ на щитцы̀ по нара́мникѡмъ и҆́хъ сопредѝ.
15 И҆ да сотвори́ши сло́во {Гре́ч.: логі́онъ.} сѹ́дное, дѣ́ло пестрѧ́щагѡ: по соста́вѹ ри́зы ве́рхнїѧ {Гре́ч.: є҆пѡмі́съ, є҆вр.: є҆фѹ́дъ.} да сотвори́ши сїѐ ѿ зла́та и҆ синеты̀, и҆ багрѧни́цы и҆ червлени́цы прѧ́деныѧ и҆ вѷссо́на ска́нагѡ:
16 сотвори́ши є҆̀ четвероѹго́лно: да бѹ́детъ сѹгѹ́бо, пѧ́ди долгота̀ є҆гѡ̀ и҆ пѧ́ди широта̀,
17 и҆ нашїе́ши на не́мъ шве́нїе ка́менное въ четы́ри рѧда҄. Рѧ́дъ ка́менїй да бѹ́детъ: сарді́й, топа́зїй и҆ смара́гдъ, рѧ́дъ є҆ди́нъ:
18 и҆ рѧ́дъ вторы́й, а҆́нѳраѯъ и҆ сапфі́ръ и҆ ї҆а́спїсъ:
19 и҆ рѧ́дъ тре́тїй, лїгѵ́рїй и҆ а҆ха́тъ и҆ а҆меѳѵ́стъ:
20 и҆ рѧ́дъ четве́ртый, хрѷсолі́ѳъ и҆ вирѵ́ллїй и҆ ѻ҆нѵ́хїй: ѡ҆б̾ѧ҄ты зла́томъ, и҆сплетє́ны въ зла́тѣ да бѹ́дѹтъ по рѧ́дѹ своемѹ̀.
21 И҆ ка́менїе да бѹ́дѹтъ ѿ и҆ме́нъ двѹна́десѧти сынѡ́въ ї҆и҃левыхъ пред̾ гд҇емъ: на двѹ̀ ра́менахъ є҆гѡ̀ двана́десѧть по и҆мена́мъ и҆́хъ и҆ по родѡ́мъ и҆́хъ, и҆зва́ѧни печа́тми, коегѡ́ждо по и҆́мени да бѹ́дѹтъ въ двана́десѧть племе́нъ.
22 И҆ да сотвори́ши на сло́вѣ трє́сны сплетє́ны, дѣ́ломъ вери́жнымъ, ѿ зла́та чи́ста.
23 И҆ да сотвори́ши на словесѝ два̀ кѡлца̀ зла҄та: и҆ возложи́ши два̀ кѡлца̀ зла҄та на ѻ҆́ба кра҄ѧ словесѐ.
24 И҆ возложи́ши трє́сны и҆ чє́пи зла҄ты на два̀ кѡлца̀ ѿ ѻ҆бои́хъ кра́євъ словесѐ.
25 И҆ два̀ кра҄ѧ двѹ́хъ тре́снъ наложи́ши на двѣ̀ чепѡ́чки, и҆ возложи́ши на ра́мена ве́рхнихъ ри́зъ лице́мъ ко дрѹгъдрѹ́гѹ.
26 И҆ сотвори́ши два̀ кѡлца̀ зла҄та, и҆ возложи́ши на ѻ҆́бѣ страны҄ словесѐ на кра́й ѿ кра́ѧ за́днѧгѡ ве́рхнихъ ри́зъ, ѿвнѹ́трь.
27 И҆ сотвори́ши два̀ кѡлца̀ зла҄та, и҆ возложи́ши на ѻ҆́ба ра́мена ве́рхнїѧ ри́зы сни́зѹ є҆гѡ̀, лице́мъ по согбе́нїю свы́ше сотка́нїѧ ве́рхнихъ ри́зъ.
28 И҆ стѧ́гнеши сло́во колца́ми, ѩ҆̀же на не́мъ, съ колца́ми ве́рхнихъ ри́зъ сложе́ными, и҆з̾ синеты̀ плете́ными во тка́нїе ве́рхнихъ ри́зъ, да не низпѹска́етсѧ сло́во съ ве́рхнихъ ри́зъ.
29 И҆ да во́зметъ а҆арѡ́нъ и҆мена̀ сынѡ́въ ї҆и҃левыхъ на сло́вѣ сѹ́днѣмъ на пе́рсехъ, входѧ́щь во ст҃о́е на па́мѧть пред̾ бг҃омъ. И҆ да положи́ши на словесѝ сѹ́днѣмъ трє́сны: плетє́нїѧ на ѻ҆́ба кра҄ѧ словесѐ возложи́ши, и҆ ѻ҆́ба щита҄ возложи́ши на ѻ҆́бѣ ра҄мѣ нара́мника {Гре́ч.: є҆пѡмі́съ, є҆вр.: є҆фѹ́дъ.} на лицѐ.
30 И҆ да возложи́ши на сло́во сѹ́дное ѩ҆вле́нїе и҆ и҆́стинѹ: и҆ да бѹ́детъ на пе́рсехъ а҆арѡ́нѹ, є҆гда̀ вни́детъ въ ст҃о́е пред̾ гд҇а: и҆ да но́ситъ а҆арѡ́нъ сѹды̀ сынѡ́въ ї҆и҃левыхъ на пе́рсехъ пред̾ гд҇емъ всегда̀.
31 И҆ да сотвори́ши ри́зѹ внѹ́треннюю {Гре́ч.: ѵ҆подѵ́тисъ.} поди́ръ {Славе́н.: до́лгаѧ ри́за.} всю̀ си́ню.
32 И҆ да бѹ́детъ ѹ҆́стїе посредѣ̀ є҆гѡ̀, ѡ҆жере́лїе и҆мѹ́що крѹго́мъ ѹ҆́стїѧ дѣ́ломъ тка́нымъ, сги́бъ сошве́нъ ѿ негѡ̀, да не раздере́тсѧ.
33 И҆ да сотвори́ши на ѻ҆ме́тѣ ри́знѣмъ {Гре́ч.: ѵ҆подѵ́тисъ.} сни́зѹ, а҆́ки ши́пка цвѣтѹ́щагѡ, пѹ҄гвицы и҆з̾ синеты̀ и҆ багрѧни́цы, и҆ червлени́цы прѧ́деныѧ и҆ вѷссо́на ска́нагѡ, на ѻ҆ме́тѣ ри́зы крѹго́мъ: въ то́йже ѡ҆́бразъ пѹ҄гвицы зла҄ты, и҆ звонцы̀ междѹ̀ си́ми ѡ҆́крестъ.
34 При пѹ́гвицѣ зла́тъ звоне́цъ, и҆ цвѣ́тъ на ѻ҆ме́тѣ ри́знѣмъ, крѹго́мъ.
35 И҆ да бѹ́детъ а҆арѡ́нѹ, є҆гда̀ слѹ́житъ, слы́шанъ гла́съ є҆гѡ̀, входѧ́щѹ во ст҃о́е пред̾ гд҇а, и҆ и҆сходѧ́щѹ, да не ѹ҆́мретъ.
36 И҆ да сотвори́ши дщи́цѹ зла́тѹ чи́стѹ: и҆ и҆з̾ѡбрази́ши на не́й ѡ҆́бразъ печа́ти, [ст҃ы́нѧ гд҇нѧ],
37 и҆ да возложи́ши ю҆̀ на синетѹ̀ ска́нѹю, и҆ да бѹ́детъ на ѹ҆вѧ́слѣ {Гре́ч.: мі́тра.}, спредѝ ѹ҆вѧ́сла да бѹ́детъ,
38 и҆ да бѹ́детъ на челѣ̀ а҆арѡ́ни: и҆ ѿи́метъ а҆арѡ́нъ согрѣшє́нїѧ свѧты́хъ, є҆ли҄ка ѡ҆свѧтѧ́тъ сы́нове ї҆и҃лєвы ѿ всѧ́кагѡ даѧ́нїѧ свѧты́хъ свои́хъ, и҆ да бѹ́детъ на челѣ̀ а҆арѡ́ни всегда̀ прїѧ́то и҆́ми пред̾ гд҇емъ.
39 И҆ трє́сны ри́зъ ѿ вѷссо́на: и҆ сотвори́ши клобѹ́къ {Гре́ч.: кі́дарїсъ.} вѷссо́нный, и҆ по́ѧсъ да сотвори́ши дѣ́ло пестрѧ́щагѡ.
40 И҆ сынѡ́мъ а҆арѡ́нѡвымъ да сотвори́ши ри҄зы и҆ по́ѧсы, и҆ клобѹкѝ да сотвори́ши и҆̀мъ въ че́сть и҆ сла́вѹ:
41 и҆ ѡ҆блече́ши въ нѧ̀ а҆арѡ́на бра́та твоего̀ и҆ сы́ны є҆гѡ̀ съ ни́мъ, и҆ да пома́жеши и҆̀хъ, и҆ и҆спо́лниши рѹ́цѣ и҆́хъ и҆ ѡ҆свѧти́ши и҆̀хъ, да мѝ свѧщеннодѣ́йствѹютъ.
42 И҆ да сотвори́ши и҆̀мъ надра҄ги льнѧ҄ны покрыва́ти стыдѣ҄нїѧ пло́ти и҆́хъ, ѿ бе́дръ да́же до сте́гнъ бѹ́дѹтъ,
43 и҆ да и҆́мать а҆арѡ́нъ и҆ сы́нове є҆гѡ̀, є҆гда̀ вхо́дѧтъ въ ски́нїю свидѣ́нїѧ, и҆лѝ є҆гда̀ прихо́дѧтъ слѹжи́ти къ же́ртвенникѹ ст҃ы́ни: и҆ да не наведѹ́тъ на сѧ̀ грѣха̀, да не ѹ҆́мрѹтъ: зако́нное вѣ́чное (да бѹ́детъ) є҆мѹ̀ и҆ сѣ́мени є҆гѡ̀ по не́мъ.
Нашли в тексте ошибку? Выделите её и нажмите: Ctrl + Enter

Исход, Пятикнижие Моисея, 28 глава. Елизаветинская Библия.

Обратите внимание. Номера стихов — это ссылки, ведущие на раздел со сравнением переводов, параллельными ссылками, текстами с номерами Стронга. Попробуйте, возможно, вы будете приятно удивлены.

Public Domain

Public Domain — общественное достояние.
Елизаветинская Библия на церковнославянском языке.
© 1751, 1762, 1756, 1784



2007–2024. Сделано с любовью для любящих и ищущих Бога. Если у вас есть вопросы или пожелания, то пишите нам: bible-man@mail.ru.