1 Ѡ҆правди́вшесѧ ѹ҆̀бо вѣ́рою, ми́ръ и҆́мамы къ бг҃ѹ гд҇емъ на́шимъ ї҆и҃съ хр҇то́мъ,
2 и҆́мже и҆ приведе́нїе ѡ҆брѣто́хомъ вѣ́рою во блгдть сїю̀, въ не́йже стои́мъ, и҆ хва́лимсѧ ѹ҆пова́нїемъ сла́вы бж҃їѧ.
3 Не то́чїю же, но и҆ хва́лимсѧ въ ско́рбехъ, вѣ́дѧще, ѩ҆́кѡ ско́рбь терпѣ́нїе содѣ́ловаетъ,
4 терпѣ́нїе же и҆скѹ́сство, и҆скѹ́сство же ѹ҆пова́нїе:
5 ѹ҆пова́нїе же не посрами́тъ, ѩ҆́кѡ любы̀ бж҃їѧ и҆злїѧ́сѧ въ сердца̀ на҄ша дх҃омъ ст҃ы́мъ да́ннымъ на́мъ.
6 Є҆ще́ бо хр҇то́съ сѹ́щымъ на́мъ немощны҄мъ, по вре́мени за нечести́выхъ ѹ҆́мре.
7 Є҆два́ бо за првдника кто̀ ѹ҆́мретъ: за бл҃га́го бо не́гли кто̀ и҆ де́рзнетъ ѹ҆мре́ти.
8 Составлѧ́етъ же свою̀ любо́вь къ на́мъ бг҃ъ, ѩ҆́кѡ, є҆щѐ грѣ́шникѡмъ сѹ́щымъ на́мъ, хр҇то́съ за ны̀ ѹ҆́мре.
9 Мно́гѡ ѹ҆̀бо па́че, ѡ҆правда́ни бы́вше нн҃ѣ кро́вїю є҆гѡ̀, спасе́мсѧ и҆́мъ ѿ гнѣ́ва.
10 (За҄ 89.) А҆́ще бо вразѝ бы́вше примири́хомсѧ бг҃ѹ сме́ртїю сн҃а є҆гѡ̀, множа́е па́че примири́вшесѧ спа́семсѧ въ животѣ̀ є҆гѡ̀:
11 не то́чїю же, но и҆ хва́лимсѧ ѡ҆ бз҃ѣ гд҇емъ на́шимъ ї҆и҃съ хр҇то́мъ, и҆́мже нн҃ѣ примире́нїе прїѧ́хомъ.
12 Сегѡ̀ ра́ди ѩ҆́коже є҆ди́нѣмъ человѣ́комъ грѣ́хъ въ мі́ръ вни́де и҆ грѣхо́мъ сме́рть, и҆ та́кѡ сме́рть во всѧ҄ человѣ́ки вни́де, въ не́мже всѝ согрѣши́ша.
13 До зако́на бо грѣ́хъ бѣ̀ въ мі́рѣ: грѣ́хъ же не вмѣнѧ́шесѧ, не сѹ́щѹ зако́нѹ.
14 Но ца́рствова сме́рть ѿ а҆да́ма да́же до мѡѷсе́а и҆ над̾ несогрѣши́вшими по подо́бїю престѹпле́нїѧ а҆да́мова, и҆́же є҆́сть ѡ҆́бразъ бѹ́дѹщагѡ.
15 Но не ѩ҆́коже прегрѣше́нїе, та́кѡ и҆ да́ръ. А҆́ще бо прегрѣше́нїемъ є҆ди́нагѡ мно́зи ѹ҆мро́ша, мно́жае па́че блгдть бж҃їѧ и҆ да́ръ блгдтїю є҆ди́нагѡ чл҃вѣ́ка ї҆и҃са хр҇та̀ во мно́гихъ преизли́шествова.
16 И҆ не ѩ҆́коже є҆ди́нѣмъ согрѣ́шшимъ дарова́нїе: грѣ́хъ бо и҆з̾ є҆ди́нагѡ во ѡ҆сѹжде́нїе: да́ръ же ѿ мно́гихъ прегрѣше́нїи во ѡ҆правда́нїе.
17 (За҄ 90.) А҆́ще бо є҆ди́нагѡ прегрѣше́нїемъ сме́рть ца́рствова є҆ди́нѣмъ, мно́жае па́че и҆збы́токъ блгдти и҆ да́ръ пра́вды прїе́млюще, въ жи́зни воцарѧ́тсѧ є҆ди́нѣмъ ї҆и҃съ хр҇то́мъ.
18 Тѣ́мже ѹ҆̀бо, ѩ҆́коже є҆ди́нагѡ прегрѣше́нїемъ во всѧ҄ человѣ́ки вни́де ѡ҆сѹжде́нїе, та́кожде и҆ є҆ди́нагѡ ѡ҆правда́нїемъ во всѧ҄ человѣ́ки вни́де ѡ҆правда́нїе жи́зни.
19 ѩ҆́коже бо ѡ҆слѹша́нїемъ є҆ди́нагѡ человѣ́ка грѣ́шни бы́ша мно́зи, си́це и҆ послѹша́нїемъ є҆ди́нагѡ првдни бѹ́дѹтъ мно́зи.
20 Зако́нъ же привни́де, да ѹ҆мно́житсѧ прегрѣше́нїе. И҆дѣ́же бо ѹ҆мно́жисѧ грѣ́хъ, преизбы́точествова блгдть:
21 да ѩ҆́коже ца́рствова грѣ́хъ во сме́рть, та́кожде и҆ блгдть воцр҃и́тсѧ пра́вдою въ жи́знь вѣ́чнѹю, ї҆и҃съ хр҇то́мъ гд҇емъ на́шимъ.
Нашли в тексте ошибку? Выделите её и нажмите:
Ctrl + Enter
Послание к Римлянам святого апостола Павла, 5 глава. Елизаветинская Библия.
Обратите внимание. Номера стихов — это ссылки, ведущие на раздел со сравнением переводов, параллельными ссылками, текстами с номерами Стронга. Попробуйте, возможно, вы будете приятно удивлены.

Public Domain — общественное достояние.
Елизаветинская Библия на церковнославянском языке.
© 1751, 1762, 1756, 1784